Амелия Личева

УСВОЯВАНЕ НА АЗБУКАТА

Не е от очилата,

от туй, че недовижда.

Късогледството

не е причина

да изостава

и да бъде толкова различна

от другите в класа.

Не е и защото мрази

нахаканото си самодоволство,

опиянението,

че вече

да сричат могат

и дори това-онова да попрочетат.

Не я интересуват те!

Причината

в самите звуци е -

в строежа им,

във произнасянето,

във отликите между тях...

Да бяха съгласните само,

с тях проблеми няма -

и ги разпознава,

и да ги пише може,

и имената им харесва,

шума от учленяването също...

защото всички те

хем до тишината близо са,

хем не я взривяват,

а само лекичко я нюансират,

държейки я далече от смъртта...

Да, те не са нахални,

устати, бъбриви, лекомислени,

затуй така обича тя

смълчаните им пози.

Но другите,

онези тъй наречените гласни,

неистово ги мрази -

буквите им не ще да помни,

лицата им да глътне иска,

за да ги скрие в себе си

завинаги,

за да ги няма, няма, няма...

Гадни, кръгли, оперени

гласа явяват непрестанно те,

крещят,

злобно, злобно разрязват тишината,

сразяват я...

и мислят си,

че смисълът е техен,

че щом се появят

и хоп -

донасят го

и всичко

става им подвластно.

Не, не ще се примири

и пише, и говори

само със съгласните,

ще си ги струпва както Ј харесва

и тъй необятността ще бъде нейна -

защото думите са стиснати,

докато

бвг, джз, клм, мкл, здж, гбв...

толкоз много обещават.

Чети каквото щеш!

И тя чете.

А че не ще я разберат

нехае.

КЛАСИЧЕСКО ОБРАЗОВАНИЕ

Мама! Баба! Тати!

Ма-ма! Ба-ба! Та-ти!

Ма, ба, ти...

ма...

аааааа...

а...

Расте детето

отвъд езика,

след смисъла...

Не е въпрос на глухота

или пък на спомени някакви

от първите мигове,

когато тялото крещяло

и липсата отсъствала...

Афазия! -

отвсякъде отсичат.

Не се лекува!

Не е и доброволен избор.

До мозъка е ...

той отказва

в език да се положи...

Раста...

отвъд говоренето,

след смисъла съм.

Структурите обследвам,

законите постигам,

уча се на справяне с езиците,

но не със живите,

със мъртвите.

Погребани във текстове,

те спят -

идиоми на паметта

(или амнезията?),

граматика на мълчанието,

речници на смъртта,

палимпсести,

които обаче -

подобно на пирамиди -

следите трият,

думите обелват

и до началата стигат...

живот-в-смъртта,

звук-във-тишината

предлагат те,

обратно връщат времето,

спасяват,

възкресяват...