Кравите на Абисиния димят.
Какви ектения, какъв кикот,
какво сладострастие
(и пълнолуние)
в този вертеп свещен на моите деди,
в този кладенец на преобърнатите небеса?
Ти,
сядаше,
лягаше,
ставаше,
свиваше се на кравай,
викваше,
кихваше,
литваше,
мляскаше,
святкаше,
бляскаше,
свиреше на цимбал,
валеше,
течеше,
снежеше,
градеше и мреше
и какво направи?
Какъв бе този хляб,
дето толкова го пече,
и все не втасваше,
и все горчеше
и от яд
на кучетата даже го не хвърли -
о, кажи ми, плачущ в нерадост,
какво направи със свойта младост?
Виж:
тъгите ни пристъпят като морни биволи,
стълпени край реката на душата.
Поне ни прибери телата.
О, татко Нил, чуеш ли -
за таз песен ми копней сега душата.
Ако можеш, залей ни,
ако ли не - млъкни, утаи се.
Няма коментари:
Публикуване на коментар