АРХИМЕД И ЕВРИКА
Когато вечер слънцето падаше на земята и тихичко започваше нощта, Еврика гледаше през прозореца. Споделяше с Архимед света. Светът във вид на стара карта. Парчета земя и вода. Електричеството ги прегръщаше и те заспиваха като палави деца, на които принадлежи бъдещето. Те доплуваха до този остров с продънената лодка на своята любов. Той беше платната, а тя изгребваше водата. На брега на фара те намериха непокътнатата къща на преброителя на рибите. Избърсаха праха и простряха своето пране. Архимед запали лула като истински морски вълк-дебютант, а Еврика го прегърна малко разочарована от мебелировката. На разсъмване той издои една учудена дива коза и двамата закусиха мляко и мед. И тъй като тя готвеше ужасно, той изобрети редица рецепти. Дори написа готварска книга, нопоради липса на издател тя е загубена завинаги. След време те забравиха да говорят, а след още малко започнаха да мънкат нещо на някакъв нов, странен и разбираем единствено от тях език. Това стана ясно при едно кратко и бурно посещение на туристи, след което техният кей запустя. В свободното си време двамата си пишеха писма. Тя - от кухнята, а той - от верандата или обратно. Обикновено те завършваха така:
“Ма сар на мар мон амур.
Архимед.”
“Рам парам дам дам завинаги.
Еврика.”
***
СТРОГО ОХРАНЯВАНИ ЖЕНИ
В полунощ водопроводчикът просто се покатерваше по изгнилия улук в стаята на принцесата и докато замъкът спеше, те пушеха марихуана, правеха любов и се смееха. Това бяха дълги нощи. Тръбите бяха толкова изгнили, че водопроводчикът въобще не мислеше за тях. Той мислеше само за принцесата. И както по правило строго охраняваните жени се влюбват в неподходящи мъже, така и тя беше луда по него. Нещата толкова задълбаха, че те започнаха да мислят за революция, но всичко свърши съвсем различно. Една нощ водопроводчикът пусна водата и замъкът се наводни, а докато всички се давеха в съня си, принцесата прибра кралската хазна. На изгрев той направи от каляската кабриолет и двамата отпрашиха към слънчевите плажове на Калифорния.
***
НИЕ ТРИМАТА
Седим така ние тримата. Седим и мълчим. Тя, която обичах, и той, който е тук. Той, койтоя обича, и тя, която пуска плочите. Аз, който отдавна съм си отишъл, и те двамата. Навън -дърветата и вятърът. Вятърът, който тихичко шуми. Под нас - светът, а между нас - красива тишина. Тишина във вид на думи. Откъснати, самотни, жълти и зелени. Иска ми се да се смея или да плача, но това няма да ме промени. Тук нищо не може да се промени. Ледът в чашите ни се топи и бавно остаряваме. Може да сме тук, а може да сме другаде. Тя има хубави очи.Той крои планове. Разделя земята на континенти за по-лесно. Аз си мисля за куфара в шкафа. Как ще сгъна ризите и ще отплавам. Моята любима пуска косите си и те танцуват с вятъра. Виждам устните й в огледалото на колата. Гледам луната и мисля за теб, защото и ти мислиш за мен, защото този свят изглежда толкова малък, щом и ти си някъде. Поглеждам назад ивиждам под луната толкова жени. Но любовта започва всеки път отново, като за първи път, и винаги е вечна. Сега аз кроя планове и разделям земята на континенти. Аз тичам и се загубвам. Той тича и изчезва. А тя - тази, и тя - другата, ще ни чакат да се приберем у дома. И когато се върна, ще ти подаря мечта за лека нощ. Но това е друга история. Ще ти я разкажа, ако загасиш лампата. Ще ти я разказвам, докато те любя, а на сутринта ти ще направиш кафе и гърдите ти ще се усмихват. И седим ние тримата, и изучаваме изкуството да не казваш нищо. Просто запълваме празното. Между нас се разхождат тези, които ги няма, и тези, които ще бъдат. Ние тримата мълчим и гледаме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар