Борис Роканов

КОФИ

Кофи,

кофи необятни - синева се стича по ръцететози

чехъл от стената вика.

Кой е този мръсен чехъл, който вика?

Умрелият възкръсва в кръст пресипнал,

от шишето с празно дъно, от небето се повдига: ниско,

ниско в хвърчилото прозрачно

изтънели звуци дишат и издишат, преброени

с пръсти по краката.

Искам да възпея този плъх

на ужаса

и във хармония, която разноцветно се прозява,

спукана по семената със всичките кибрити нереални.

Искам да рисувам по телата на децата възклицания

и лозунги

с червени букви,

по телата на блондинки и брюнетки,

оставили дъха си в мазилката -

ще рисувам надписи на стените,

безкрайно дълги и съвсем първични.

Искам моето безсмъртие да е родено

преди да съм роден самият аз.

ПРИЛЕП

Когато нея зърнах на паважа,

надвесена и хвръкнала високо,

погледнах я през гъстите си вежди,

през мигналите мигли,

през дланта си:

Каква е тази плът, която ме постига,

минала на косъм,

стигнала до Бога

със крилца и тънки дрешки.

“О кофти, кофти” - гадно ми е вече

и сърцето ми товара неин не побира,

а сълзливото небе

със едрозърнестите капки

ме гази и ме сипе,

стаята ми свети,

красотата страда - няма красота

и после

всичко ще се срути,

дори и мишките ще станат хора

и като ангели ще полетат.

НЕКА ТИ НАПРАВЯ

Нека ти направя тъмно минало

и със него ти ще оцелееш,

нека ти направя малко жестове опиянени,

нека ти направя ураган и топъл вятър,

аз искам да те изкрещя внезапно, да те изрека

с напевни думи -

сандалите на лятото подскачат

и фльорцата вода се чувства огорчена -

мъглата, паднала на педя от крака ми,

с белия саван обвива всичко живо,

а образът ти, образ до полуда, от плочките отскача

и странно ме привлича

с мистичните си физиономии и загатнати портрети

на лелка, на подпухнала готвачка,

на принцеса,

станала отново Пепеляшка, на момиче

с ореол

от лесни тайни, на пийнала Снежанка и - какво ли още? -

Сега да те представя на блудстващите рими

и да те облея с моите кошмари:

Момиче, кокиче, добиче, сестриче или братче на поета,

стигнал пределите на любовта -

това си ти това си ти това си.

Нека ти направя тъмно минало...

На устните ти подражавам и се

пристрастявам бавно

към гласа ти -

сега да преживея зимата

и времето да надживея

със спомена за всичките жени

радостни от слабостта ми

и още повече да дрънкам глупости

и глупаво да споря за изкуството

на птиците безсилни

излегнали се на гърба на вятъра

на вятъра напомнящ мойте чувства.