Степан Поляков

МЕНДЕЛСОН НЕ ИСКА ДА ГАСИ ПОЖАРИ

Действащи лица:
МИК:
Жана:
ЯСЕР:
ИЗРАЕЛ:
ВОДОПРОВОДЧИКА:


Влиза Жана. Окачва плакат, пуска музика, танцува.
Жана - Каква изненада!
МИК - Трябваше да се сетя. (Оглежда.) Не е съвсем скапано тук. Ново гадже?
Жана - Винаги си бил най-гнусният сладур, когото познавам.
МИК - Като ти тегля един отзад...
(Влиза Ясер.)
Жана - Валят ли жаби през този сезон? (На Ясер)
ЯСЕР - През този?
Жана - През този. Ако поискаш и хората заваляват...
МИК - Сезоните не се влияят от жабите.
Жана - Мама ми е разказвала, че жабите са омагьосани зли хора.
МИК - Гадно животно.
ЯСЕР - Тъжно.
Жана - Накъде си тръгнал, Жабчо?
МИК - Към катафалката?
ЯСЕР - Май всички сме тръгнали към катафалката? (Смее се)
Жана - Що ти е този куфар тогава?
МИК - Да не го праща покойната ти майка?
Жана - Може да е тъпкан с пари.
МИК - Тогава що му е катафалка?
ЯСЕР - Чувате ли нещо?
Жана - А ти?
МИК - Сигурен съм, че и ти чуваш това, което и аз.
ЯСЕР - Отмерват ни времето.
Жана - Играта почна.
ЯСЕР - Като гледам, и вие сте се поприготвили.
МИК - Този куфар не е мой.
ЯСЕР - На кой тогава е, по дяволите?
Жана - Чакаме гост.
МИК - Гост?
ЯСЕР - Пътник без багаж.
МИК - Да го отворим ли?
Жана - Тик-так, тик-так...
ЯСЕР - По-добре да не го пипа никой.
МИК - Че ще гръмне.
Жана - Ще гръмне, ако го отворим.
ЯСЕР - С дистанционно е.
МИК - Чувате ли... Тик-так, тик-так и бум!
Жана - Ще излетим като едното нищо.
МИК - Ей го Фантома... Прелита и сипе смърт.
Жана - И идва Нищото.
МИК - Сипе Нищото... Бум... Бум... Бум... Бум...
ЯСЕР - Той ще ни дойде на гости.
Жана - И си взел куфар от непознат?
ЯСЕР - Не е непознат. Така каза.
МИК - Знаеш ли какъв си го налапал, бе, Жабок?
ЯСЕР - Не, познах го по жабите.
Жана - Да. Сезонът на жабите.
МИК - Някой ми беше казал, че се надуват през определен сезон.
ЯСЕР - Тъкмо влизам във входа и гледам, че някакъв ме наблюдава много внимателно. Тогава тръгвам решително към него...
Жана - И той?
МИК - По телевизията даваха за едни такива жаби, дето били във Фиренца. Вятърът ги вдигнал и ги приземил чак на Верона Бийч.
Жана - Лъжеш. Във Флоренция няма жаби.
ЯСЕР - Мразя телевизията.
МИК - Готино е. Седиш си, бирата, ако може “Хайнекен”, чипсче и между другото да се върти голо дупе около теб.
ЯСЕР - Еснафска философия.
Жана - Мразя телевизията. Мразя жените. Обичам думичката “мразя”.
МИК - Кучка...
ЯСЕР - Гладен съм. Да има нещо за ядене?
МИК - “Мразя”... Хубава дума.
ЯСЕР - Кажи нещо да направим...
МИК - Мразя!
Жана - Не ти ли харесва? (Смее се.)
МИК - Ти защо си гладен?
Жана - Тъп въпрос.
ЯСЕР - Няма тъпи въпроси.
МИК - (Смее се.) Въпросите са част от играта.
ЯСЕР - Валят жаби и...
МИК - Ей, ти жабар ли си?
ЯСЕР - Какво ви става? Просто поисках да ям.
Жана - И каква е точно играта?
МИК - Хиляда седемстотин деветдесет и четири дни до Промяната. Това е играта.
ЯСЕР - Значи ние влизаме в последните три дни на Играта?
Жана - Ако някой беше решил да отвори голямата си уста повече...
МИК - Жана, я отвори голямата си уста!
ЯСЕР - Остави я. Тя и сама ще се оправи.
Жана - Ти винаги ли сам се оправяш?
МИК - Ей, ти сигурно сам се оправяш.
Жана - А няма ли някой, или не, чакай, някоя малка русокоса шибла край теб да те оправя?
МИК - Знаеш ли го за оня, дето все искал да духа, но говорел със стомаха си. И всички му казвали – ами добре, но не бихте ли се надигнали малко.
ЯСЕР - Бил е вентролог.
МИК - Така ли му казвате...
ЯСЕР - Това е научното за хората, които говорят със стомаха си.
МИК - Много ще е интересно, ако ги отворим тия стомаси, какво ли ще намерим вътре, а?
Жана - Хайде да отворим куфарите!
(Влиза Израел.)
МИК - Звънецът ли се беше повредил?
ИЗРАЕЛ - Ти си се повредил, ако мислиш, че Израел звъни, когато влиза. През този сезон валят ли жаби?
ЯСЕР - А, това е онзи...
МИК - Израел...
ИЗРАЕЛ - Да сверим часовниците.
Жана - Израел, часовникарят...
ИЗРАЕЛ - Така... Ще можете ли да се справите с този адски часовник? (Оставя куфара.)
ЯСЕР - А другият?
ИЗРАЕЛ - Това не е куфар. Това е адският часовник.
Жана - Това е играта.
МИК - Мигът на хиляда седемстотин деветдесет и четвъртия ден и бум!
ИЗРАЕЛ - Стани! Дисциплината... Легни... Скачай... Песен... Мирно! Сега, да ви изясня плана. Днес е първият ден - той вече свършва. Утре е вторият, който е по важен от третия. Третият ден е Денят на Всеобщата справедливост. Хиляда седемстотин деветдесет и четвъртия ден! Ден за запознаване с Машината на всеобщото щастие. Очаквам допълнителни инструкции от Тялото. И не забравяйте - всяка заповед е предпоследна.
(Излиза.)
Жана - Дисциплината.
ЯСЕР - Чак пък толкова осмисляне.
МИК - Мен ако питате, просто трябва да задействаме машинарията и да гръмне тъпият упадъчен блок. Бум... И толкова.
Жана - Така ли мислиш?
МИК - Вярно, на нас ще ни е за първи път.
Жана - Ясер?
ЯСЕР - И на мен, но...
МИК - Важно е да не се паникьосваме. Паникьосаш ли се и влизаш в лайната. А оттам, като знаем, няма излизане.
ЯСЕР - Мик е прав. Ей така можем и нищо да не направим...
Жана - А бе що се паникьосвате! Какво толкова му има. Винаги, когато се съмняваш, когато много го премисляш, и влизаш до коленете, а после и се оправдаваш. Ние сме влезли в гадните лайна, мамка му и това си е. Оттук нататък ще действаме докрай.
(Влиза Водопроводчика.)
МИК - Ти какво правиш тука, бе?
ВОДОПРОВОДЧИКА - За тръбите...
Жана - Какви тръби бе?
ВОДОПРОВОДЧИКА - Това нали е хиляда седемстотин деветдесет и четвърти блок?
МИК - Е, и?
ВОДОПРОВОДЧИКА - Пращат ме от канализацията...
ЯСЕР - Ти си водопроводчик?
ВОДОПРОВОДЧИКА - Повредена ви е канализацията.
Жана - Целият ни живот е повреден.
ВОДОПРОВОДЧИКА - Понеже сте на последния етаж, има опасност да се удавите в лайна.
МИК - Хайде бе!
(Смеят се.)
ВОДОПРОВОДЧИКА - Е не ви ли мирише? Ето на...
(Отива в тоалетната. Излиза.)
ЯСЕР - От колко време се познавате с Мик?
МИК - Ти голям професор си бил бе! Откъде знаеш, че сме се познавали?
ЯСЕР - Какво чука оня там?
МИК - Ша го изхвърлям тоя лайнар оттук.
Жана - Може наистина нещо да се е повредило.
ЯСЕР - Едва ли...
ВОДОПРОВОДЧИКА (Чува се.) - Господине, ела да видиш какво става тук.
Жана - Направете нещо накрая.
МИК - Направи нещо, бе!
ВОДОПРОВОДЧИКА - Нали това правя - правя нещо!
МИК - Къв нахалник! Идва ми посред нощ, наводнява всичко и после вика, че правел нещо. Ти да не си вентуролог?
ВОДОПРОВОДЧИКА - Водопроводчик съм.
ЯСЕР - Вентролог...
ВОДОПРОВОДЧИКА - Виж какво, господине, на лайната не им пука нощ ли, ден ли е. Те си изкачат, щом се скапе канализацията. А вашата си е точно такава - скапана.
Жана - Мик, размърдай се малко!
ЯСЕР - Направи нещо.
МИК - Отивам да къртя.
(Излиза.)
Жана - Ти си студент, нали?
ЯСЕР - Да, но работя като журналист на свободна практика.
Жана - И как е?
ЯСЕР - Как как... От едното на другото... От едната канализация на другата...
Жана - В лайната. С професионална цел.
ЯСЕР - Най-малкото, преди да се усетим, ще ни пръснат слепоочието и няма въобще да разберем дали сме на най-горния, или на най-долния етаж на фекалийната система.
Жана - Понякога се чувствам много тъпо.
ЯСЕР - Това е от самотата.
Жана - Стига с тия миризливи изводи... Тик-так...
ЯСЕР - Не чувам нищо.
Жана - Само така ти се струва. (Пауза.) Ти всъщност студент ли си?
ЯСЕР - Бях.
Жана - Защо?
ЯСЕР - Писна ми от всичко. Всички влизат в университета с хъс и амбиции, щастливи и бодри и вървят, вървят, вървят нататък и няма край, и няма край, и няма край нашир и длъж. После се срещат с непознатата посредственост, която се оказва твърде позната.
Жана - Много го усукваш. Тик-так.
ЯСЕР - Стремя се да обясня.
Жана - Ти защо не станеш един преподавател?
ЯСЕР - Как?
Жана - Тик-так.
ЯСЕР - Липсва ми интелигентността да можеш да лъжеш, да привличаш, да завличаш... А ако ти хареса някое маце, да можеш елегантно да го свалиш в леглото.
Жана - Тва не е чак такава беда. Кво толкова, това е доброто хващане на целта във въздуха.
ЯСЕР - Ти си била във вестници, нали?
Жана - Тик-так...
ЯСЕР - И там е така. Главните редактори се представят за едни или други, а манипулирането на общественото мнение си остава едно и също. Ако разменим местата на тези редактори, вестниците няма да се променят. Мисленето на обществото - още по-малко.
ВОДОПРОВОДЧИКА - Да имате кибритче?
Жана - Топлим се на камината.
ВОДОПРОВОДЧИКА - За цигарата...
МИК - Ей, тарикат! Защо не дадеш по една цигара?
ЯСЕР - Колко е часът?
Жана - Тик-так, тик-так...
ВОДОПРОВОДЧИКА - Само две са ми, ама вземи едната, нали сме заедно в лайната.
Жана - Да не ходим в тоалетната ли?
ВОДОПРОВОДЧИКА - Абе ходете, ама най-добре изчакайте да се върна.
ЯСЕР - Ти къде ще ходиш, ако смея да те попитам, другарю еснаф?
ВОДОПРОВОДЧИКА - Ми и ние сме хора. Ще хапна, ще поспя и пак съм тук, че току виж, сте заплували яко в помията. (Смее се.)
Жана - Как така няма да ходим толкова време до тоалетната бе, скапаняк?
МИК - Той е вентиролог.
ВОДОПРОВОДЧИКА - Не съм, там как го казваш. (Смее се.) Щото аз знам какъв съм. Ама виждам, че вие не сте наясно кои сте.
Жана - Започвам да се изнервям.
МИК - Жанчето започва да се изнервя.
ЯСЕР - Аз също.
ВОДОПРОВОДЧИКА - Ами да сте пазили, сега нищо не може да се направи.
МИК (Вади пистолет.) - Така. Влизаш в лайнарника и действаш, докато не го направиш точен ей като този часовник. (Пауза. Чува се тик-такането на часовника от куфара. Водопроводчикът тръгва. Мик е след него.)
ЯСЕР - Трябва да изляза.
Жана - И ти ли, къде?
ЯСЕР - Трябва да се срещна с едно момиче.
Жана - Родителите ти в добри отношения ли са с нея?
(Влиза Мик.)
ЯСЕР - Така мисля. Ква-ква, така мисля... Но и тя се наду.
МИК - Сигурно тази вечер ще валят жаби, а?
ЯСЕР - Какво се стягате, не съм дал никакви причини.
МИК - Абе, не си дал... То е като да пуснеш ескадрила “Фантоми” над виетнамско село, нали схващаш? Не те прецакват, докато не са влезли.
ЯСЕР - Трябва да видя Еми.
Жана - “Ромео и Жулиета”. Класика.
МИК - Мога да ти подаря една кърпичка.
Жана - .........................................................................................
...................................................................................
МИК - Браво, браво! Очарователно.
Жана - Тик-так, тик-так!
МИК (Отваря единия от двата куфара.) - Един голям въпрос отпадна. А, будилник и пишуща машина.
ЯСЕР - Трудно се събуждам сутрин.
Жана - Идиоти!
(Влиза Израел с куфар.)
ИЗРАЕЛ - Приятели, искам да ви уверя, че вие сте неземни. Вие сте свръхзвуковете на Лигата. Ние непрекъснато мислим за вашата Тройка. Утре вечер блокът ще започне да се взривява на вълни отдолу нагоре. Вие ще излетите нагоре, като преди това ще имате непостижимото удоволствие да чуете писъците и стенанията на десетки проклети апатични нихилисти.
Жана - Бих искала да заснема мига на собствената си смърт.
МИК - Това е страшна идея.
ИЗРАЕЛ - Смърт на живо.
Жана - Гениално е. Смърт на живо по всички сателити.
ИЗРАЕЛ - Как е нашият водопроводчик.
МИК - Водопроводчик?
ИЗРАЕЛ - Чел си инструкциите?
МИК - Да.
ИЗРАЕЛ - За провала на акцията отговаряш ти.
МИК - Защо аз?
ИЗРАЕЛ - Лигата ти повери ролята на лидер. А с лидерите знаеш какво става.
МИК - Е, и?
(Израел си тръгва. Пауза.)
Жана - И вие си го мислите, нали?
МИК (Сякаш не разбира.) - Кое?
ЯСЕР - Права е, мамка му стара! Абсолютно прозрачно е. (Мик се навежда до единия куфар, слуша, после отива и прави същото до другия, накрая се изправя мълчаливо.)
ЯСЕР (Заедно с Жана) - Чува ли се нещо?
(Мик поклаща глава. Жана и Ясер падат до куфарите, ослушват се малко.)
Жана - Тук нищо.
ЯСЕР - Тик-так, тик-так... (Разменят си местата.)
Жана - Нищо не се чува.
ЯСЕР - Цъка дяволът му.
Жана (Заедно с Ясер.) - Не може да бъде!
МИК - Имаме две Машини!
(Пауза.)
ЯСЕР - Валят ли жаби?
Жана - Валят.
МИК - Когато си поискаш.
Жана - Цъкат ли още?
МИК - Оттук ги чувам.
ЯСЕР - Единият беше по-шумен. Обзалагам се.
Жана - Не се видиотявай. Мики, ти си чел инструкциите, колко трябва да са куфарите?
МИК - Един. Не знам. Не си спомням, майка му.
ЯСЕР - Кой е Израел? Това е въпросът.
Жана - Да бе, докога ще се мъкне тоя тука?
МИК - Не става без него. Ние сме част от добре смазан механизъм.
Жана - Идиотското е, че и когато отворим последния пакет инструкции, пак няма да се изяснят някои натрапващи се въпроси.
МИК - Натрапващи се въпроси! А стига бе! И на кого се натрапват тези въпроси?
Жана - На Ясер. На теб?
МИК - На мен не ми се натрапва нищо.
ЯСЕР - Какви въпроси ми се натрапват на мен?
ВОДОПРОВОДЧИКА - Така е то, не е лесно. Канализацията е сложен организъм, всеки си мисли – бръкнеш два-три пъти с телта и готово. А не е така. Тук трябва система. Бачкаш яко два-три дни, понякога дори седмица, и чак тогава идват добрите резултати.
МИК (Хрипливо.) - Изчезвай в лайнарника!
(Водопроводчика влиза в банята.)
ВОДОПРОВОДЧИКА (Оттам, сякаш повече на себе си.) - Да, да, с истинския занаят е така. Никой не те ебава. (Продължава да си мърмори.)
Жана - Интересно е как стана така, че ни изпратиха в най-крайния квартал. Защо не ни изпратиха в центъра?
МИК - Искаш да ти е ясна стратегията на тялото? Радвай се, че сме посветени в тактиката.
ЯСЕР (Неуверено.) - Може да са нямали пари за квартира в центъра.
Жана - Ха! Най-вероятно. Има обаче и още въпросителни.
МИК - Давай.
Жана - Защо трябва да сме точно трима? Защо не си само ти или не сме шестима? Кой е провъзгласил Тройката като Тройка за най-ефективна?...
МИК - Ми нали си чувала за Светата Троица. (Имитира я.) Защо вчера беше петък, а днес е събота, а утре неделя, и то каква неделя - самото Възкресение. Символи бе, Жанче, в тия игри символите са по-важни от самото действие.
Жана - Що не се застреляш някъде.
ЯСЕР (Става и я прегръща през рамото.) - Спокойно, Жанче, спокойно, просто малко си се превъзбудила. Има логика във въпросите ти, но нямаме и сериозни доказателства, че някой се опитва да ни прецака. Това, че не сме в центъра и сме точно трима, не е причина да ставаме свръхподозрителни към Лигата изобщо. Те... Ние... Не сме отчаяни левичари, за които е без значение не само обикновеният човешки живот, но и този на членовете им.
Жана - А ако сме жертва на експеримент, организиран от Лигата. Или даже не от нея. Какви са ни гаранциите? Двамата, които ми казаха къде да дойда, дори не ги познавам. Аз искам да свърша точно онова, което сама съм решила, а не нещо друго. В тъпите инструкции може да се говори за друг блок или пък не и за блок.
(Влиза Водопроводчика.)
ВОДОПРОВОДЧИКА - Да съм си оставил тук някъде клещите?
(Всички се оглеждат разсеяно.)
ЯСЕР - Не си.
ВОДОПРОВОДЧИКА - Не може да бъде. Оттатък ги няма.
Жана - Може да си дошъл без тях.
ВОДОПРОВОДЧИКА (Поглежда я поразен.) - Аз да не си взема клещите? Госпожице...
Жана - Госпожо.
ВОДОПРОВОДЧИКА - Аз никъде не ходя без клещите си. Освен това ги използвах преди малко.
МИК - Ми значи са там някъде.
ВОДОПРОВОДЧИКА - Няма ги.
(Престават да му обръщат внимание. Той си ги търси сам.)
МИК - Жана! Жана! Какви са тия съмнения, какви са тия подозрения от член на Лигата.
Жана - Мои са си.
ЯСЕР - Точка трета: Следвай дословно инструкциите на Тялото, без да ги допълваш, съкращаваш или променяш по какъвто и да е начин.
МИК - Така си е. (Тръгва да излиза.) - Слизам долу на улицата. Не е ясно какво ще се вечеря.
(Излиза. Ясер и Жана се гледат известно време. Ясер тръгва към нея.)
ЯСЕР (Крещи.) - Жана! (Тя му прави знак да мълчи.) - Жана! (Прегръщат се.)
Жана - Да викаме. (Целуват се.)
ЯСЕР - Да!
(Падат на кушетката. Тъмнина.)
Влиза Мик.
Жана - Ебаси, това пък какво е сега!
МИК - Довел съм ви един бездомник, като нас. (Поглежда към банята, откъдето продължават да се чуват шумове от Водопроводчика.)
ЯСЕР (С много самочувствие за известно време след случката с Жана.) - Откъде, по дяволите, се взе тоя помиар?
МИК - Кучето ли? Срещнах го навън. Харесахме се и...
Жана - Приличате си наистина.
ЯСЕР (С победоносна усмивка.) - Как му е името?
МИК (Вдига рамене) - Няма име.
ЯСЕР - Има. Жан Пол. Този е Жан Пол Сартър, човекът, успял да претича през целия идеологически спектър на времето си.
МИК - Ти що се будалкаш бе?
Жана - Мик, защо доведе кучето? (Тя става, отива при Мик, преплита ръце край раменете му.) Кажи, мое малко момче, защо доведе кученцето. (Погалва го.)
МИК (Стои известно време замислен, после скача.) - Сигурно и то иска да се извиси към великото... Бум! (Пауза.) Поувлякохте се двамата, доста се поувлякохте. (Усмихва се.) Не ви ли се струва така, а, момиченца и момченца? (Двамата кимат с глава.) Ако искам, ей сега мога да ви... Бум! Бум! Запаметявайте, аз съм вашият покровител, господар, баща, бог, още преди да се възвися, за да възкръсна после в идеалите на хората за Човека от Земята. (Двамата го гледат в почуда.)
ЯСЕР - Никой не поставя под съмнение небесната ти кариера, но пък не ти ли се струва, че пред лицето на смъртта всички сме равни?
(Мик излиза.)
Жана - И какво?
ЯСЕР - Какво какво?
Жана - Не крия нищо от теб, знаеш всичко, което и аз.
ЯСЕР - И смяташ, че всичко е от въображението ми?
(Жана кима.)
Жана - Друг въпрос е, че и мен малко ме съмнява лоялността на Мик.
ЯСЕР - Занасяш ли ме?
Жана (Поклаща глава.) - Не мисля, че Мик е точно предател, но... Не знам, нещо не ми...
ЯСЕР - Тогава защо не ми каза това още в началото? Защото ако тогава бяхме станали двама срещу един, най-лесно можехме да се заблудим. По-лошо, такъв фанатизъм щеше да опуши атмосферата, че щяхме да заприличаме на богомолци от Мека. А сега си го наблюдаваме тайничко и безпристрастно, и при първото доказателство ще го...
(Мик влиза.)
МИК - Брей, злобно се оказа това зверче.
ЯСЕР - Не се били разформировали Червените бригади...
Жана (Надменно.) Така ли?
МИК - Исках да го храня от ръка, за да свикне с нея, нали знаете, кучетата имат нужда да признаят някога за водач на глутницата, а то взе, че ми заръфа пръстите. Нарочно го направи...
ЯСЕР - Не е ли време за по чаша вино? По едно каберне в тази магическа вечер. (Чува се все по-нарастващ шум известно време, после някъде от тавана се показва Водопроводчика.)
ВОДОПРОВОДЧИКА - Тая повреда се оказа по-голяма, отколкото предполагах. Тежка повреда.
МИК - Ай стига бе! (Ясер отваря бутилката. Водопроводчика продължава да си виси горе.) Искаш ли чаша вино по тоя повод?
ВОДОПРОВОДЧИКА - Може. За ваше здраве. В тая вечер, че то как иначе, Тя, жената, ме чака сега, нали, празник е, обаче най-важна е работата. (Ясер разсипва. Чукат се.)
МИК - Ясер, ти си толкова интелигентно момче, много чудно, че си в Лигата... Чудно наистина...
ЯСЕР - И защо да е чудно?
МИК - А, нищо предвид. Просто ти си имаш дом, приятелка, родители, намирал си работа по вестниците и все пак си дошъл при нас... Питам, щото е нормално човек да му се прииска да узнае нещо повече за хората, с които утре.... Бум-бум!
Жана (Към Ясер.) - Да чуеш от тях защо искат да...
ВОДОПРОВОДЧИКА - Чудно ви е винцето.
ЯСЕР (Възмутено.) - Как защо? Аз...
МИК (Вдига ръка.) - Чакай, чакай, не е така просто. Не е.
Жана - Иска да каже, че всичко започва много по-рано. Тогава, когато дори не си знаел още какво най-много искаш на света. Кое ти е подсказало да вземеш най-правилното решение. Откъде ти е дошло просветлението.
ЯСЕР - Как откъде, ами заради стремежа към промяна. След като през целия си съзнателен живот си се сблъсквал с пороците на обществото.
Жана - Само че, за разлика от нас ти винаги си гледал на тях като на нещо теоретично. Ние с Мик сме стигнали дотук, преборвайки се с голи ръце за всяко откровение отгоре.
ЯСЕР - Звучи патетично.
ВОДОПРОВОДЧИКА - Мно-о-о-го сериозно. Вие не можете ли да се забавлявате бе, хора? Какви са тия приказки? Пийте си виното и си гледайте кефа. (Допива.)
МИК (Изчаква го да излезе.) - Не знам кво е, но е вярно. Не го знаеш, но в Лигата влязох направо от таксито. Бях шофьорче де, това искам да кажа. А ти дори не си бил в казармата. Сигурен ли си, че изобщо искаш да умреш?
ЯСЕР - Защо всички се опитвате да ми навирате в очите проклетата си казарма. Какво от това, че съм се въртял като кретен напред-назад и не съм крещял безсмислици: ТЪЙ ВЯРНО! НАЛЯВО! СЪВСЕМ НЕ! РАВНИС! За разлика от мнозина ветерани аз на двайсет и една година окончателно съм избрал накъде да се обърна. Моята цел, ако ви интересува, е да взривя политиката и общественото лайняно мнение, което цапа и смърди навсякъде. Друг е въпросът какво трябва да остане и дали са нужни екстремалните средства и тероризмът. Според мен, очевидно е, че това е пътят към миролюбието, към Промяната, а това е крайната
цел...
Жана - Мене достатъчно ме кефи, че тичам пред всички мъже, с оголена гръд и адски хъс...
ЯСЕР - Ей, Мик?
МИК - А, аз ли... Аз съм професионалист.
ЯСЕР - Що си въобразяваш, че си професионалист?
МИК - Винаги съм бил. От нашата фирма аз правех големия оборот. За толкова години имам само една катастрофа. Фраснаха ме отзад. Мога да карам денонощие и половина без прекъсване. Това е по-шибано, отколкото да изкараш две хиляди и четиристотин километра с МИГ 29 без прекъсване. Абе новите модификации могат и във въздуха да се презареждат...
Жана - Ми, не се оплесквай!
МИК - Само че за разлика от авиацията ние сме долу в лайната и на никой не му пука защо смърди, защо из цялото ни общество властва непрофесионализъм, мърлячество, безхаберие... Не му пука, а си върти синджира и си пие ракията и мисли, че така ще се оправи със съвестта си.
ЯСЕР - Трябва да направим нещо. Трябва да се напише нещо... Манифест или...
Жана - Представяте ли си, ще се появи цял стил в живота и изкуството. Реклами, кино...
МИК - Виж киното ми харесва. Филми за великата Тройка от Лисичия квартал.
ЯСЕР - Игрални, документални, биографични. И най-накрая родителите ми, колегите, преподавателите ми ще ме видят по телевизията, както още в първи курс им бях казал, че ще стане.
Жана - За моята роля ще се натискат най-талантливите и хубави артистки.
ЯСЕР - Аз ще съм най-трагическият, обречен и загадъчен образ...
МИК - Естествено, аз пак ще съм шефът и мозъкът.
Жана - Как само ще ги подпалим тия отдолу.
МИК - Момчета, радвам се...
ЯСЕР (Към Жана.) - Винаги ли те пренебрегва?
МИК - Момчета и момичета, велико е, че точно с вас съм в тоя кретенски миг. Харесвате ми, обичам ви. Вие най-много ми приличате на мои братя и сестри. Винаги съм мечтал да имам братя и сестри.
Жана - Кажи, Мик, даваш ли дума, че ще успеем?
МИК - Кълна се. (Той потапя пръсти във виното и прави знака на Лигата по челата на двамата и по своето.)
Жана - А според вас какво значи да успеем?
ЯСЕР - Да победиш себе си в битката с останалите. И тримата да тръгнем по пътя на съвършенството.
Жана - Нали няма да спим тази нощ?
ЯСЕР - Естествено, че няма.
Жана - Мики, нали?
МИК - Щом сте казали.
ЯСЕР - Последната нощ.
Жана - Невероятната нощ.
МИК - Великата нощ. Вие сте страшно готини.
ЯСЕР - Ние сме избраниците. (Стават. Започват да маршируват. Викат: “Тик-так, тик-так”. Водопроводчика изпада в ужас.)
МИК - Изчезвай в лайнарника!
(Тормози го и го праща в тоалетната.)
ЯСЕР (Пауза.) Понякога не се ли страхуваш?
Жана - А ти?
ЯСЕР - Не знам.
Жана - Нали всичко знаеш. Поне така изглежда.
ЯСЕР - Понякога някои неща изглеждат точно такива, каквито не са.
(Влиза Израел.)
ИЗРАЕЛ - Къде е Мик?
ЯСЕР - Не знам.
ИЗРАЕЛ - Акцията се отлага.
Жана - Какво?
ИЗРАЕЛ - Ще чакате тук. Ето новите инструкции на Лигата.
Жана - Последни инструкции...
ИЗРАЕЛ - Изпраща ви ги Лигата. После ги изгорете.
ЯСЕР - Абе, тия защо се ебават с нас?
ИЗРАЕЛ - В този час не може да има новини, а нужна е литургия.
ЯСЕР - Израел, ти всъщност дали си Израел?
ИЗРАЕЛ - Да...
Жана - Или не?
ЯСЕР Ние тук имаме един въпрос... По-точно два въпроса...
Жана - Искахме да те питаме, например защо се оказахме с два куфара.
ЯСЕР - И докога ще се ебаваш с нас?
ИЗРАЕЛ - Мен ли питаш?... Мен ли питаш?
МИК - Тик-так, а, Израел... Що останахме с два куфара, а не с един?
ИЗРАЕЛ - Теория на вероятностите.
ЯСЕР - Да не е ядреният куфар на Московската петолъчка?
МИК - Ей, кво голямо Бум ще се възпроизведе тук, а?
ИЗРАЕЛ - Менделсон не иска да гаси пожари. (Отива си.)
ЯСЕР - Будалка ни.
МИК - Къв ни е проблема?
Жана - Абе, кой е тоя Израел, всъщност...
ЯСЕР - Не ми харесва това копеле.
МИК - Утре, като отидеш горе, може и брадата на Господ да не ти хареса. Ще тръгнеш ли да го бръснеш? Или и кучето ми не ти харесва?
Жана - Може би очаквате аз да ви извеждам помиара?
ЯСЕР - Никога не съм харесвал помиари.
МИК - Помиари като мен?
Жана - Така е, като не можа да стане водач на глутница...
МИК - Ква-ква... Пак си отвори голямата уста.
ЯСЕР - Помиарът трябва да си отиде.
Жана - Ще се развони, ще се разсмърди из целия блок, ще го чуят и в Центъра дори, а от акцията ще остане само смрадливата му...
МИК (Извадил е пистолета, гърми.) - Жан-Пол Сартър...
ЯСЕР - Битието и нищото.
Жана - Великото нещо.
ЯСЕР - Във една велика нощ всичко може.
Жана - Вече толкова сме се извисили, че всичко край нас приема други измерения, друг смисъл.
МИК - Добре бе - Великата нощ сме, Великото нищо сме...
Жана - Монетата си има и обратната страна.
ЯСЕР - За какво говориш?
Жана - За играта. Това с плочите и филмите е вариант. Другият е да минем в нелегалност, но най-важното е да станем богати. За лигата загубата няма да е голяма. Значи, обаждаме се на ченгетата и разменяме един скапан блок на Промяната срещу злато и долари. Ще се навият заради скапания живот на неколкостотин нещастника, даже и волни пожертвования ще съберат. Ние пък няма да сме издънили никого и всичко ще е чисто като морава след дъжд.
ЯСЕР - Жана, такива неща не се приказват и на шега.
Жана - Аз не се шегувам.
МИК - Тогава заслужаваш незабавно куршум в главата.
ЯСЕР - И ще й отива.
Жана - Добре, застреляйте ме, но преди това си раздвижете малко мозъчната пихтия, фанатици такива. Не разбирате ли, че не може винаги да сме на крайността.
ЯСЕР - Да. Израел също се измъкна.
МИК - Как?
ЯСЕР - Отлага се акцията.
МИК - Този не е бил Израел.
Жана - Друга възможност няма да имаме. Но както и да е. Беше само идея.
ЯСЕР - Какво изобщо й става?
Жана - Нищо не ми става. Освен това си промених мнението.
МИК - Жанчето лесно се възбужда и точно толкова бързо се отказва.
ЯСЕР - Ясно. Всяка жена, си представя, че светът е задвижен винаги около нейните представи, желания и усещания.
Жана - На тоя скапан свят колко още хилядолетия му остават, за да му се завие свят накрая от непрекъснатото въртене около Слънцето...?
МИК - И да повърне. (Прави опит да повърне.)
Жана - Ми да вземе да се върти около тебе.
ЯСЕР - Добре де, Жана, ти все пак си жена, не се ли опълчва нещо вътре в тебе при мисълта за всички деца, от входа например, които ще загинат, ей така, с едното натискане на копчето?
МИК - Бум - и настъпва великото Нищо, ей така.
Жана - Странно. Странно е, че ти като Съдружник на Лигата все още не си признал равенството между половете.. У тебе като мъж нищо ли не се бунтува, че ще изтребиш толкова много жени, някои и много красиви?
МИК - Ще останат по-красивите и толкова.
ЯСЕР - Не знам, може и да се бунтува.
Жана - Е, у мене не се бунтува нищо. Ще си отидат десет-двайсет деца, но точно те ще са гаранцията, че после, след хиляда седемстотин и колко дни бяха (Поглежда към Мик и той й посочва стената.)... Да, всички останали хлапета ще бъдат облечени, нахранени, здрави. Ще имат заможни родители. Тези, които ще загинат, биха били щастливи, ако знаеха в каква голяма степен ще помогнат на всичките си по-сетнешни връстници. И че ще бъдат техни патрони.
МИК - Смяташ ли, че щяха да са щастливи?
Жана - Да. Най-малко щяха да го оценят, като пораснат.
ЯСЕР - Ако имаше възможност да пораснат.
Жана - Ето ти отговора бунтува ли се нещо у мен. Бунтува се, когато всеки мъж, от когото съм не по-малко мъж, ме попита бунтува ли се нещо у мен. Така че, не го вземай толкова навътре. (Мик излиза от стаята.)
ЯСЕР - Но, разбира се, че няма, скъпа Жани. Аз съм възхитен, аз съм просто влюбен в думите ти, аз... Ти си едно изключително момиче-мъж... (Жана излиза. Отива в другата стая при Мик. Той стои изправен на прозореца.)
Жана - Мик!...
МИК - Ш-шшш-т!
Жана - Защо си там?
МИК - Наблюдавам международната ситуация.
Жана - Защо не я наблюдаваш с крака на пода?
МИК (Изсмива се зловещо.) Оттук нещата от живота си личат по-добре. А може и просто да съм решил, че така ми се иска.
Жана (Бавно тръгва към него.) Хайде, слез и ще обсъдим всичко подробно.
МИК - Я не ме будалкай. И си стой на мястото. Решил съм да сложа черта на скапания живот, не ме карай да го правя точно сега.
(В стаята тихомълком влиза Ясер.)
Жана - Добре, добре, може да поговорим и така.
МИК (Повече на себе си.) - За какво да говорим?
Пауза.
Жана - Мирославе, като си решил, направи го, но точно днес нямаш право. Нямаш и мотив.
ЯСЕР - Аха, Мирослав. Е, поне му отива.
МИК - Кой ти каза, кой ти каза, че няма никакъв скапан мотив. Има, и то много повече, отколкото може да се побере в извратения ти мозък. Че малък мотив ли е точно между Страстната събота и Възкресение да поема и вашите грехове. Ще полетя в нощта като ангел с цялото съзнание за онуй, което правя. А не е ли причина да се изчистиш малко от греховете на жена си?
Жана - Не намесвай жена си!
МИК - Що да не я намесвам. Ще правя, каквото си искам. Някой да може да ми забрани? (В това време Жана прави отново опит да се приближи към него. Тя спира.)
ЯСЕР - Ей, защо не слезеш оттам?
МИК (Усмихва се.) - Аз трябва да умра. Аз убих човек. О, Боже, така си е... (Сяда на перваза. Изсмива се нервно.)
Жана - Кога?
ЯСЕР - Защо?
МИК - Ми оная история с катастрофата. Разбираш ли, до тоя момент нямах дори счупен мигач или изкривен калник. А тоя дъбил ми нагъна задницата до волана. Излязох, измъкнах го от колата е му набих една глава. Кръвта от носа му обаче така ме изпръска, че още повече побеснях, все пак с костюм бях. Винаги карам елегантен, аз не съм като някои простаци, дето карат с анцузи. С един тупаник го свалих на земята и тогава го почнах с крака. Ритах го, докато не престана да пищи и мърда. Целия ремонт аз трябваше да го плащам. Накрая главата му беше на кървава пихтия и беше изцъклил белтъците на очите си. Повърнах.
Може да се каже, че беше отвратителна гледка. Черепа, нали знаете. (Смее се.)
ЯСЕР - Ти защо си избра името Мик?
Жана - Той не е Мик, а е МИГ? Това е любимият му самолет.
МИК (Разпалва се.) - Страшни са, братко, ти казвам. С две хиляди и четиристотин километра в час лети, осемнайсет километра му е таванът. Най-доброто е, което може да има - тактически изтребител бомбардировач. Много по-добър от американския Ф-16. Може да носи всякакви бомби, включително и ядрени, един човек го управлява. Има и морски вариант - МИГ 29 К със сгъваеми криле. С осем възела за окачване на бомби. Прелест. Да не говорим, че по-новите модификации на МИГ могат да зареждат и във въздуха, макар че той и без това си лети две хиляди и четиристотин километра...
Жана - Ясно...
МИК - Произведен е още седемдесет и осма година...
Жана (На Ясер.) - Само че е по-слаб от Ф-15, но е типично за Мик да изброи онези самолети, които му отстъпват по нещо, а да не спомене по-добрите. Че на МИГ 29 му е по-слаба електрониката от на “Торнадо”, например. Как го казваш, МИК - аз съм най-големият шофьор, най-разбирам от коли, най не знам си какво, а да споменем какво простотия е в гаража, няма да се сетим.
(Пускат телевизора. Гледат малко, после Ясер скача и го изключва.)
ЯСЕР - Лъжи, лъжи! Накъдето и да се обърнеш - само лъжи! Всички телевизии и радиостанции са парад на лицемерието...
Жана - Що, вече не само всяка организация, но и всеки Политик е станала вълк единак.
ЯСЕР - А след новините естествено идва ред на сериала. Лесно натъжаващите се двойки, на които обаче никога нищо не им е отказвано, сядат пред телевизора край мама и татко, за да видят на екрана още по-яки и разгърдени мъжаги от приятелите си и още по-красиви и плиткоумни момичета от себе си.
Жана - Цялата битка, която ни се представя от някои за общ фронт, всъщност си е просто Голямата измама. Обединението наистина никога няма да настъпи. Да не говорим, че и в момента бихме предизвикали единствено погнуса у обикновения човек...
ЯСЕР - Телевизията е проекцията им за идеалното състояние на съзнанието ни. Само че за някои момчета, момичета, каки, батковци, маменца, баби, дядовци няма да има нито един сериал повече, това е последната серия от всичките им поредици. Остава им само до изгледат късните новини, по-точно последната новина от късната емисия.
Жана - Тик-так, тик-так, тик-так...
МИК - Вие сериозна ли ги приказвате тия работи за погнусата?
Жана - Може би не без основание.
МИК - Крайно време е да вземем някои мерки.
Жана - Мерки ли? Какви мерки? Не разбирам за какво говориш. (Ясер се отдалечава в противоположния край и застава с гръб към двамата.)
МИК - Образно казано, маце, мислиш ли, че някой тук играе двойна игра?
Жана (Замисля се.) Нямаме сигурни доказателства за такова нещо.
МИК - Ясер, в такъв случай, ако обичаш, приготви ареста. Клеветниците от Лигата трябва да си получат заслуженото.
(Влиза Водопроводчика.)
Жана - Какви ги плямпаш! Не съм клеветила никого.
МИК - И все още не сме почнали да говорим за предателството, което подготвяше.
Жана - Той е луд! Ясер, той е луд!
МИК - Да не мислиш, че тука сме някакви венеролози и гълтаме мухите.
ЯСЕР - Вентролог. Като няма друга жена наоколо, май аз ще трябва да те пребъркам. (Ясер я свлича на земята. С графита чертае на пода положението на тялото й.)
Жана (Вече повярвала, че наистина могат да я затворят.) Мик, това е безумие. Не можете да ме прецакате само защото съм изказала някакво скапано мнение.
ВОДОПРОВОДЧИКА - Абе, така си е.
Жана - Вие прекалено много се вземате насериозно.
ВОДОПРОВОДЧИКА - И аз в началото си мислех, че това с вашите тръби ще е детска игра, обаче ми се струва, че работата все повече се закучва, както се казва.
МИК - Жана, жабчето ква-ква в своята локва, преди да бъде засмукано от всесилния вентролог.
Жана - Момчета, отпуснете се. Релакс, нали ме разбирате.
МИК - Оставаш вентролог на жабчето.
ВОДОПРОВОДЧИКА - Момчета, не си играйте така. Момичето...
МИК - Ох, айде, айде да не вадя пушката...
(Двамата излизат.)
Жана - Ти ли го направи?
ЯСЕР - Винаги ли търсиш виновника извън теб?
Жана - Скапаняк!
ЯСЕР - Не приписвай качества, които са характерни за Стратегическия бомбардировач.
Жана - Ти и Стратегическият бомбардировач сте изперкали тотално.
ЯСЕР - Думите не са неподвижно бръмчене. Те притежават своя енергия, отлитат нанякъде, но това не значи, че не долитат до определени зони на мълчанието. Както е с проклятията. Нали? Друг е въпросът, че те обикновено се връщат с много по-голяма сила и взривяват енергийното поле...
(Влиза Водопроводчика.)
ВОДОПРОВОДЧИКА - Мамка му, аз защо съм още тук?
Жана - Къде е Мик?
ВОДОПРОВОДЧИКА - Клещите, моите клещи да са били тук?
ЯСЕР - А ти, кво правиш тук?
ВОДОПРОВОДЧИКА - Търся си клещите.
ЯСЕР - Не виждаш ли, че двама разговарят.... (Водопроводчика си тръгва.) Няма нощ за... Жана... Жана... Жана? (Тя упорито мълчи.) Жана, сигурна ли си, че на никого не желаеш да се обадиш? Моля те, кажи, вероятно някой някъде чака вест от тебе...
Жана - Когато единственият човек, заради когото си е струвало да живееш, е мъртъв за тебе, не си струва да му се обаждаш, преди да умреш.
ЯСЕР - Е, не си очаквала от един улегнал мъж все пак да взема на абордаж търговски кораби и да търси острови със заровени съкровища из тропическите морета, нали?
Жана - Когато го разкарах пък, съвсем откачи. Наложи се с Ели да се преместим при сестра ми - и там продължи да ни тормози. Звънеше по телефона. Искаше да ми отнеме Ели. Причакваше ме да ми обяснява, че щял да си отмъсти и на двете ни за униженията, които сме му причинили. Унижавала съм го... Но аз винаги съм знаела къде е мястото на всяка уважаваща себе си жена и какво я отличава от кукличките Барби. Тогава постъпих в Лигата и си казах: Сега ще те видя как ще си го връщаш, приятелче, татко на дъщеря ми, задника ще ти подпаля. Макар че и той като си науми нещо... Ели как я беше страх от него...
ЯСЕР - Къде е тя?
Жана - При сестра ми. Тя се оказа по-добра майка от истинската й. (По време на разказа на Жана от долния етаж се е чул шум от счупена чиния, мъжът там е повишил глас, от другаде се чува музика от купон.)
ЯСЕР - Чуваш ли как квакат по стаите? (Пауза.) Ти току-що си се прибрала отнякъде, той те пита къде, мама му стара, си била до това време, ти отговаряш със заядливия си тон: “И какво, не мога ли вече да излизам с приятелки?”, той пък ти казва, че си можела да сготвиш нещо поне, преди да ходиш да се развяваш нагоре-надолу, а ти му викаш да си наеме прислужница или даже ако иска още една жена, защото ти вече...
Жана - Сбърка, аз съм момичето, което прави купона. (Жана повдига рамене.)
ЯСЕР (Влиза при нея.) - Жана, обичам те! (Прегръща я.) Искам да го направим. За последно... (В това време тя стои съвсем безучастно. Накрая Ясер спира.)
Жана - Предпочитам да ми го беше казал час-два по-рано.
ЯСЕР - Какво?
Жана - Просто млъкни.
ЯСЕР - Ти наистина си анархистка. Просто една професионална анархистка.
Жана - Нали се съмняваме в него?
ЯСЕР - Искаш ли да излезеш оттук?
Жана - Това не зависи от теб.
ЯСЕР - Излезеш ли оттук, ще сме двама срещу враждебността на Мик към “Жана”. (Жана сякаш се замисля върху предложението). Измислил съм го, повярвай.
(Водопроводчика се спуска при тях от тавана по тръба.)
ВОДОПРОВОДЧИКА - Готово! Имате канализация! Вече можете да правите, каквото си поискате.
ЯСЕР (На Жана.) Готова ли си да се чупим оттук?
ВОДОПРОВОДЧИКА - А, моля ви се, дет се вика, ще почерпите по едно, дай боже да ви хареса работата и ще си ходим по живо по здраво. Никакви специални работи.
МИК (Пак към Водопроводчика.) - Ти защо не си където трябва?
Жана - Валят ли жаби през този сезон?
МИК И ЯСЕР - През този сезон... Ако поискаш, и хората заваляват.
ЖАНА (На Водопроводчика.) - Ти заслужаваш специално признание! Специална награда!
ВОДОПРОВОДЧИКА - Айде бе, хора, уж щяхме само да пийнем по нещо. Бе каква награда, не ви ща наградата.
МИК (Застава мирно.) Мирно! За изключителни заслуги към Лигата удостоявам Водопроводчика с най-високата чест - да остане докрай с нас и да вземе лично участие в святото дело. (Жана и Ясер започват да викат: “Е-е-е, браво, страхотно, честито” и др.)
ВОДОПРОВОДЧИКА - Какво дело, каква Лига...
МИК - Мислиш си едно, друго става, трето се започва. Няма ли кой да донесе тая бутилка, майка му стара? Няма ли да си размърдаш задника накрая?
ЯСЕР - Жанче, тик-так...
ВОДОПРОВОДЧИКА - Мен жената ме чака.
ЯСЕР - И за какво ще пием?
МИК - Пия за моменталното настъпване на промяната навсякъде по света след нашата гибел.
ВОДОПРОВОДЧИКА - За трите ми момчета, с които прекарвам най-важния период от живота си.
(Отпиват по голяма глътка, Водопроводчика също, макар и след известно колебание. Прегръщат се.)
МИК - Нещо ме кара да вярвам, че ще изживеем триумф. И в двата смисъла - и ще се изстреляме нагоре, и ще си останем завинаги там.
Жана - Трябва само да подкараме към небето няколко десетки препречващи ни се задника.
ВОДОПРОВОДЧИКА - Я да ми обясните...
МИК - Силвия, обичаш ли ме още, моето момиче?
Жана - Да, Мики. А ти?
МИК (Пали цигара.) Естествено.
ВОДОПРОВОДЧИКА - Тия двамата, какво?
ЯСЕР - А, нищо - семейство са.
ВОДОПРОВОДЧИКА - Аз да взема да звънна на жената...
ЯСЕР - Ей, вие дамата, за какво изобщо сте се домъкнали тука? Май за едното смрадливо сдобряване, а, лекета недостойни? За това ли ми се домъкнахте тука?
ВОДОПРОВОДЧИКА - Аз, аз не знам защо вися тука с тия кукувици.
ЯСЕР (На Жана.) - И защо точно стоиш?
МИК - За да види как ще гръмне скапаният блок.
ВОДОПРОВОДЧИКА - Кой ще гърми блока, бе, аз току-що му оправих цялата канализация, че се беше... Беше се скапала...
ЖАНА (На Ясер.) - Да знаеш по-добър начин? Номерът е в това жестът и посланието да са равностойни.
МИК - Има и по-добър начин.
(Жана и Ясер го поглеждат сепнати.)
ВОДОПРОВОДЧИКА (Към Ясер.) - Ми прав е човекът, аз доколкото разбрах, да земем да се дигаме оттука вече.
МИК - Чакайте, това не е ни предателство, ни сепаратизъм. Показват ни го самите богове и можем само да сме им благодарни.
Жана - Любопитно звучи.
МИК - Така бихме могли да променим много повече, отколкото изобщо е възможно да си представим.
ВОДОПРОВОДЧИКА - Я да вляза да проверя аз всичко наред ли е с тоя канал. (Влиза. Чуват се звуци от пуснат сифон, течаща вода.)
ЯСЕР - А бе какво прави непрекъснато тоя в тая баня? (Срещу Водопроводчика.)
МИК - Знам какво се случи между вас. Знам и за първия, и за втория, и за третия. Видях ви.
Жана - Тогава защо не се намеси?
МИК - За да спра да те подозирам. Тебе, него.
Жана - Той ще ни предаде.
МИК (Поклаща глава.) Той е пречистен. Ясер най-после тръгна по алеята на собственото си
възмъжаване. А ти - ти започваш да се превръщаш в моя идеал.
(От банята излизат Ясер и Водопроводчика.)
ЯСЕР - Това е осмото чудо на света, братче.
ВОДОПРОВОДЧИКА - Аз нали ти казах, че ще е там. (Взима си клещите.) Аз ще си ходя.
Жана - Шъ си ходиш ли? (Удря го по челото.) Къде бе, пич?
ВОДОПРОВОДЧИКА - Ей, ей, какво искаш! (Тя пак го прави, той се опитва да й улови ръцете, но в това време до него се промъква Мик и силно го ритва. Водопроводчика се хваща отзад.) О-о-о-о-о-о!
(Смях.)
Жана - Разкарани ли са всички лайна?
ЯСЕР - Че как най-голямото лайно ще успее да почисти другите? (Водопроводчика побеснява и го удря.)
(Приготвя се да боксира.)
Жана - Чакай, Ясер! Ей, каналджията, наистина ли си сигурен, че искаш да си ходиш?
ВОДОПРОВОДЧИКА - Че оправих го ами, оправен е. Всичко си му е наред. Сифонът, засмукването - всичко...
МИК - Не ми се вярва.
ЯСЕР - Лъже, естествено.
Жана - Да вървим да го изпробва.
ЯСЕР - Ще направи някаква шашма, ще ни изменти.
МИК - Добре ме подсети. Разбира се, че сам ще го изпробва. (На Водопроводчика.) Отивай да сядаш.
ВОДОПРОВОДЧИКА - Къде да сядам? (Замъкват го към тоалетната.) Какво, какво искате... Защо трябва да сядам...
ЯСЕР (Разсмива се.) - Ще сере. Ха-ха-ха... Ще сере, мръсният еснаф. Жената и салатата, а, ракията и Великден. Ще видиш ти един Великден. Сядай бързо, където ти се казва, бе!
ВОДОПРОВОДЧИКА - Стига сте се ебавали бе, вие грях от Бога нямате ли! (Жана и Ясер почват да го налагат.) Моля ви се, оставете ме. Много ви се моля... Ако трябва, ще се плати...
МИК - Сядай! (Водопроводчика сяда върху тоалетната чиния, Жана и Ясер му изуват
панталоните.)
Жана - Почвай да акаш!
ВОДОПРОВОДЧИКА - По-малки сте от мене, не гневете Светата Майка и собствените си родители, където и да са...
ЯСЕР (С театрален жест.) - Спектакълът започва.
Жана - Канал, айде, направи кеф на Малкия принц.
МИК - Да видим дребната буржоазия забравила ли е днес да напълни тумбака.
Жана - Започвай!
ВОДОПРОВОДЧИКА - Не мога. (Жана излиза.) Истина, не мога.
МИК - Как да си го обясним?
ВОДОПРОВОДЧИКА - Ами снощи... (Влиза Жана. Носи сандвич. Почва да му го тика в устата. Всичко се размазва.)
Жана - Искате ли да му отрежем топките? Казват, че ако ги изядеш, после не можеш да спреш да ти се иска.
МИК - Няма да се учудя, ако и след като си умряла продължи да ти се иска.
Жана - Ясер, донеси ножиците. (Водопроводчика скача. Ясер грабва метлата и го удря през краката. Подкосява го.)
ЯСЕР - Аз съм тренирал хокей. Бях най-добрият. (Водопроводчика се опитва да се изправи. Ясер скача върху пръстите на ръката му.) Оттук не се минава, много е нагъсто защитата. (Жана се приближава до Водопроводчика, целува го по устата, моментално след това му забива десен прав.)
Жана - Христос възкресе!
МИК (Мята се върху него.) - Наистина възкресе!
ВОДОПРОВОДЧИКА - Спрете! Моля ви!
МИК - Ако се мотаеш така, ще изостанем от другите коне и няма да спечелим никаква награда. Заради което ще трябва да те накажа. (Жана размахва камшик и стоварва няколко удара върху него. Един-два от тях попадат и върху Мик.) У-у-у-у, дий! А ти внимавай къде удряш, кучко! Ди-и-й! (Пришпорва го. Водопроводчика започва да пълзи колкото може по-бързо. Върху него се мята Ясер. След малко човекът грохва. Ритат го, докато се надигне.)
Жана (С нож в ръка.) - Я да проверим има ли сърце буржоазията за несгодите на обикновените хора.
(Ръга го с ножа по различни части на тялото. Водопроводчика закрещява, без да спира.) Ха-ха-ха! Хаха- ха!
ЯСЕР - И изнежен на всичкото отгоре! Пречукайте мършата! (Мик връзва с канап ръцете на
Водопроводчика.)
МИК (На Водопроводчика.) Искам да умреш.
ВОДОПРОВОДЧИКА - Недейте!
Жана - Ако знаеш колко си грозен. (Ясер, който е домъкнал водопроводната тел, я увива край врата му.)
ЯСЕР - Мръсен шпионин! ИЗРАЕЛ! (Стяга телта.) Ето кой е Израел! С тва ли се правеше, че работиш? Ей ти я телта сега! (Водопроводчика пада мъртъв.) Пукни!
Жана - Той го направи. Ха-ха.
ЯСЕР - Получи си го значи гадината... Жабата се наду и пукна. Пук! И това е.
МИК - Какво?
ЯСЕР - Как какво? Нали ти каза, че искаш той да умре?
МИК - Казах го в друг смисъл.
ЯСЕР - В колко смисъла може да се умре?
Жана - И аз мисля, че Мик не го каза буквално.
ЯСЕР - Я си ебавайте майката и двамата! Да, аз го убих. Сам го реших и сам му светих маслото на тоя скапан шпионин. Той е такъв, ако не сте забелязали. И аз усетих това и го елиминирах. Щото за разлика от вас съм поне малко по-решителен. Аз съм част от Лигата и когато се наложи да я предпазя от нещо, аз ставам Лигата...
Жана (Кимва към ТРУПА.) - По-добре го разкарайте оттука.
ЯСЕР - Какво, правите ми забележка, че съм го пречукал? Така? А вие сте чисти и невинни като ангели? Много сте смели, бе, какво сте ми се умълчали такива! А, аре де, слушам ви...
МИК (Кимва към трупа.) - От този не чакай да се разприказва точно сега.
Жана (На Ясер.) - Да пукнеш дано, глупако! Ти го пречука и това е цялата воняща истина. Гадно, истерично хлапе. (Вади пистолет.) Лягай, лягай веднага долу. (Ясер пада на пода.) Само да си мръднал, и ти пръсвам тиквата. Ще си ебеш майката в ритъм с патлака.
ЯСЕР - Не стреляй!
МИК - Пречукай го. Нищо, че може да приказва с корема си.
ЯСЕР - Никога не съм бил вентролог.
МИК - Огън! (Захлупва с ръце главата си. Жана стреля няколко пъти. Ясер е застинал и не се знае умрял ли е накрая.)
Жана - Убит ли е?
МЕК - От такова разстояние и кит не би оцелял. Защо го направи бе, братче!... Защо? (Към Ясер.)
ЯСЕР (Немощно.) - В болница ли ще ме водите? Кажете на Еми... Моля ви, кажете й, че я обичам... Кажете на Еми, че я обичам.
МИК - Ще й кажем, спокойно. Всяко момче в крайна сметка трябва да се събере с момичето си.
ЯСЕР - Защо ме гръмна така... Спри, мамка ти... (Жана отново се цели.)
МИК - Ха-ха, няма страшно. Жанчето винаги е знаела какво прави... (Смее се.)
ЯСЕР - Тя ме гръмна, глупако!
МИК - И мен, само че по-отдавна. Не ти ли казах, че това е жена ми! Какво искаш от мен? (Жана насочва пистолета към Мик.)
ЯСЕР - Отиваш ли си? Напускаш ли ни? (Полива цялата стая с бензин.)
МИК - Не, Силвия, шегуваш се, нали? (Тя се усмихва.)
ЯСЕР - Никога не ми е вървяло. Никога.
МИК - Готин номер. Бум-бум!
ЯСЕР - Какъв номер бе, тя си ни застреля като едното нищо.
МИК (Пробужда се. Смее се.) - Тя ще ни взриви, не я познаваш. Няма майтап, шъ ни взриви като едното нищо. (Разбира, че е вързан и започва да псува. Гърчи се.)
ЯСЕР (Свлича се от леглото, запълзява към Жана, която вече е почти готова да тръгне.) - Защо мен, а, защо мене, мамка му!
МИК - Прецака ни и това си е!
ЯСЕР (С нарастващ страх.) - Какво ще правиш?
(Мик се надига.)
МИК - Да пукна, ако някога... (Жана гръмва Мик.)

Сирени - полиция - гласове...
Затъмнение. Израел сяда на пишещата машина и започва да трака - пише. Пета - осветителни - по лицата на Жана, Мик и Ясер.

Жана (Финален монолог)
Просто ми писна от нищожества. Даже и тия мъже, които са стопроцентови трепачи, в крайна сметка се оказват пълни въздухари. Запомни, всички са егоисти и страхливци. Какво като можеш да набиеш всеки в бара. Даже и това си е някакъв вид безсилие и инфантилизъм. Какво като кара страхотно мотор и кола. Така само получаваш доказателство, че не му пука ни за живота на тоя, когото вози, ни за неговия собствен. Е, в началото всеки може да се подмами, ако той е безупречен в леглото. С Миро сме прекарвали денонощия там, в кревата вечеряхме и закусвахме. На четвъртия ден той ме качваше на мотора и аз имах чувство,
че всичко продължава, но по някакъв друг начин. Може и да не повярваш, но съм свършвала върху проклетия му мотоциклет. Всички тия неща могат да те накарат да си мислиш, че на света няма друго освен секса, обаче като му казах, че съм бременна с теб, почна да заеква и да говори несвързано. Да не решиш, че от радост. Заврънка ме да правя аборт. Собственият ти баща, миличка, искаше да те убие. Не сме били сега за дете, не бил най-подходящият момент. И ако не бях аз, а някоя по-мекушава, щеше да го направи... Колкото и да си готина с мъжете, накрая винаги ти си глупачката и кокошката. Неориентирани, безчувствени, неспособни две яйца да си направят като хората, примитивни същества, въобразяват си, че са нещо повече от теб. И защо, само защото са яки като волове и могат да те пребият, когато си поискат, а после да се оправдават, че били пияни. Не че и на това не може да му се намери лесното. Когато ми писна, отидох и постъпих в армията на лесбийките. Нямам такива наклонности, разбира се, но предпочитах да се правя на обратна и да мога да стрелям по мъжете, отколкото да съм хетеросексуална слугиня. В крайна сметка обаче, всички лесбийки се оказаха опортюнисти. Точно тогава научих за Лигата. Изобщо не се замислих. Записах
се още същия ден. И забележи сега какво направи баща ти - поиска да те открадне от мен! Проследил ме и два дни по-късно също постъпил в Лигата. По това време аз вече си бях наела отделна квартира и спях с когото си поискам. Не ги знаеш тези неща, защото помолих леля ти да ги крие, колкото може. И, представи си, той го направил защо мислиш - за да може да ми отмъсти... Вярвал в идеите на Лигата? Глупости, този простак, този каскет! Всъщност никога не съм пропускала да му напомня, че е каскет, и да си знае мястото...
Като се замислиш, и на момчетата не им е толкова лесно. Сигурно е, че и те по някакъв начин усещат непълноценността си, но природата ги е лишила от възможността да могат да й се противопоставят по някакъв начин. Те нямат грам интуиция. Интуицията е не само това, което истински ни отделя от тях, тя просто ни е привилегията да сме нещо повече от обидната категория човек. Там ни е грешката, че лежим и се докосваме до тези животни. В момента, когато придобием чувство на крайно и абсолютно отвращение от физическия контакт с тях, ние ще сме изпреварили даже кацането на извънземните с всичките им
антени... Искам някой да ме обича. Но да е истински. На този свят това не е възможно. Ето, по някакъв начин аз обичам Миро и Ясер, дори понякога ми домъчнява за тях, но нищо не мога да направя. Те са мъже... Не издържам вече, моето момиче. Говоря едно, а според дори моя здрав разум, след някоя и друга година трябва да се замисля за кого ще те омъжвам. Собствената ти майка трябва да те даде в ръцете на някакво чудовище. И сърцето ми се къса, защото ти наистина ще станеш красиво момиче. Не е ли по-добре да те застрелям още сега, вместо да гледам как се наказваш. Ти трябва да вземеш в ръцете си собствената си
съдба и поне един пистолет. (Дъщеря й тръгва, поспира се, после излиза.)
МИК (Финален монолог)
Ми така става, жена ти като кръшка. Ама не е и само това. Шибано е да си каскет. Другото са приказки - за общата кауза, за пролетариата, ако щеш и за общото ебане. Има го, само че, те прекарват жена ти, а ти им бачкаш. Така че, няма общо ебане, колкото и да ни съединяваха... Хубаво щеше да е, ако бях станал пилот. Тогава аз щях да съм над всички и проблемите ми щяха на пръсти да се броят. Пък може и да не е така. То, като се замислиш, и МИГ 29 не се оказва най-съвършеният самолет. По-скъп е, отколкото функционален, а и вече хич не съм сигурен, че е добре да се обединяват бомбардировач и изтребител. А аз май съм точно такъв хибрид: баща, глава на семейство, таксиметър, герой. На всичкото отгоре още ми е
терсене за Силвия, кучката му с кучка... Е, не е съвсем кучка, даже си е много стабилна мадама, отвсякъде. Фурия е в леглото, хубава е, не е тъпа женска... Май е терористка. Друг въпрос е, че се връткаше отвреме навреме, обаче коя жена не го прави - всяка. И твоята. Ще й счупя тиквата на моята! Мамка й, открадна ми моята Ели! И какво излиза накрая, счупи на някого черепа и изпитай удоволствие после. Друго просто не ти остава... Тероризмът е същата хава, но с повече размах. Ф-ш-ш-ш-ш-ш... Бу-у-у-у-м! Ей, обичам ви, и тебе, и
ония двама льохмани Жана и Ясер, че и Каналджията, и всички пречукани... Искам да кажа, не съм виновен аз, че така става. Сигурно има начин по тая земя да не е толкова кърваво, но то си е, а ние, обикновените хора, не можем нищо да променим. Щото излиза, че всеки си решава някакъв собствен проблем с тези неща. Ако някой ти каже, че не е така, не му вярвай, това поне разбрах дотука... Родителите ти те тормозили, докато завършиш гимназия, че и по-нататък, гаджетата ти се присмивали зад гърба, ти си с най-ниската заплата от целия колектив или жена ти - да, да си го кажем, тя е курвата, която си оспорва първото място в квартала с не повече от две-три подобни, на които всеки им знае и есграона... А не можеше ли изобщо да не го правят?
(През цялото време, докато Жана и Мик говорят, Израел пише на машина.)
ЯСЕР (Финален монолог)
Ало!... Да, чувам те... Чакай, ще ти обясня всичко, коте... Не, просто няма начин един млад и буден човек да остане настрани от тези идеи. Просто - няма. Да не говорим за... Да не говорим за професионалния ми интерес към тях... Не те будалкам, разбира се. Просто си жена и хубавата ти главица няма как да го побере. Не си виновна ти... Да, вярно е, че спах един-два пъти с Жана, обаче и като се чуках с нея, пак те обичах. Повярвай!... Честна дума, това е самата истина... Обичам те, наистина те обичам, катеричке, непрекъснато мисля за теб... Не, друго, даже когато умирам, искам да е с мисълта за теб. Моля те, прибери всичко мое, което ти се стори ценно и мило, и го пази... Разбира се, че нямам намерение да умирам, обаче човек трябва да е достатъчно предвидлив да си направи завещанието - в тия времена. Обаждай се на нашите... Това е, предай на всички, че работя за каузата... Те знаят... Не съм точно революционер... Като се видим, ще ти обясня... Скоро ще е... Ще се обадя пак. Чао, чао, съкровище. (Затваря.)

(Монолозите могат да се разместват според решението на спектакъла. Финалът е след последния и тримата започват да ги повтарят едновременно.)


Край